|
М е с т о р о ж д е н и е :
България - град Стара- Загора, 12 юни 1936г.
О б р а з о в а н и е :
Висше – дипломен машинен инженер „топлотехника”- специалност „топлоенергетика”, дипломна работа- 150 мгвт. парна турбина високо налягане м. март 1960 г.
П р о и з в о д с т в е н а р е а л и з а ц и я:
- 1960 г. – 1962 г. – технически ръководител на ТЕЦ „Марица изток”-първа комсомолска в цех „Парни турбини” „Станционни тръбопроводи”.
- 1962 г. – 1971 г. –главен инженер и началник управление „Енергомонтаж” осъществила монтажа на обектите:
- „ТЕЦ София”-разширение; „ТЕЦ Трайчо Костов”; „ТЕЦ Русе” ; „ТЕЦ Враца” ; „ТЕЦ Видин” ; „ТЕЦ Девня” ; „ТЕЦ Варна”. „ТЕЦ Бобов дол” ; „ТЕЦ Бургас към Нефтохимическия комбинат”; началото на „АЕЦ Козлодуй”;
разширението на „ВЕЦ Батак” и „ВЕЦ Пещера”; каскадите Санданска Бистрица с „ВЕЦ Лиляново” и „ВЕЦ Попина лъка”, Доспат-Тешел с „ВЕЦ Тешел”, Белмекен -Сестримо, Въча , Антонивановци; „ВЕЦ Ивайловград” ; помпена станция „Караджа- дере „; монтаж на хидравличните устройства на язовирите и микроязовирите.
Годишно се въвеждаха между 400 мгвт.– 600 мгвт. мощности.
- 1971г. - 1972г. – Началник „Контролно-заваръчно управление”
- 1972г. - 1973г. Началник отдел „Секретариат” на Министерство на строежите.
- 1973г. - 1975г. - Специален пълномощник на Министерския съвет за строителството на магистрален газопро-вод СССР–НРБ, от Българо–Румънската граница до Химкомбинат „Враца” с компресорна станция „Брестак”.
- 1975г. - 1976г. - зам. Началник управление „Нови топлинни и енергийни източници” към Министерския съвет с ранг на Държавен комитет.
- от м. ноември 1976г. – м. януари 1990г., след официално направената първа копка на ЗТМ гр. Радомир от Тодор Живков с решение на Политбюро на БКП, последователно съм назначавам за ген. директор на Генерална дирекция за изграждане на ЗТМ гр. Радомир, ген. директор на СО „Тежко машиностроене”, президент на фирма „Радомир метал”включващи: 8 завода, 3 технологични института , инженерингова, проектантска, строителна и инвестиционна организации с общ брой 13000 човека. Получавам и ранг на зам. министър на машиностроенето.
- 2005г. - регистрирам 4 фирми в княжество Лихтенщайн с представителства в Р. България, Р. Узбекистан, Р. Казахстан, гр. Москва, последователно закрити.
Участие в дружества и фирми:
- 1988 г. – началото на1990 г. , представител на НРБ България в международното Обединение „Интератоменерго” ,включващо всички социалистически страни, и една година председател на управителния съвет.
- 1987г. – 1992г. - президент на смесеното инженерингово българо-японско дружество „Атлас-инженеринг” и председател на управителния съвет, съгласно ротационния принцип на управление
- 1987г. – началото на1990 г., участие в смесеното Българско-Шотланско дружество „Рики-метал-системи”.
- 1989г. – 1995г. президент на смесеното Българско-Швейцарско дружество „Интеррад”
- 1987г.– с Постановление на Министерския съвет на НРБ България е установено сътрудничество с Новокраматорския завод за тежко машиностроене в гр. Новокраматорск – Украйна. Подписан протокол и програма за кооперирано производства на трошачно мелещо оборудване и отделни детайли и възли за металургията в сътрудничество с двата завода за тежко машиностроене на Съветския съюз, „Урал- маш” гр. Свредловск и „Южурал- маш” гр. Орск. Министерството на металургията на СССР заяви, че се нуждае от около 120 комплексни линии за непрекъсната разливане на течния метал, за производство на блокова стомана. Тази програма можеше да се изпълни в кооперация с тези заводи и японската фирма „Кобе стил” и ЗТМ гр. Радомир. Тази програма не се изпълни поради нареждането на „бащата на перестройката” Михаил Горбачов да са прекъсне всякакво сътрудничество със Западните капиталистически страни, както и в известна степен с „помощ” от наши висши ръководители.
- 1992 година – 1998година, президент на фирми в Лихтенщайн : „Interrad АG” , „Interrad- engineering AG “, „Pegol AG” , “Pegol BGHQ AG“.
Р а з р а б о т к и и н о в о в ъ в е д е н и я :
- 1970 г.- авторско свидетелство № 15329 от 1970 г на ИНРА, „Нов метод за монтаж
на тунелни тръбопроводи”, с колектив, внедрен на каскада „Доспат-Тешел”.
- 2013 г.- свидетелство за полезен модел №1636 от 01.02.2013г. на Патентно ведомство на Р. България, за нова екологично чиста безалкохолно напитка, пробно изпитана през 1992г
- 1973г.- разработка и внедряване с колектив от Монтажно управление „Газстроймонтаж” и „Контролно заваръчно управление” нов метод за заваряване и 100% механизиран радиоактивен гама контрол на заваръчните шевове на магистралния газопровод СССР-НРБ
- 1982 г.-съставен и разработен съвместно с ПО „Машпроект” гр. Пловдив,ПО„Леярпроект” гр. София и фирмата „Кобе стил” Япония, иновативен,технологично свързан с отделните производства, генерален план на ЗТМ гр. Радомир, осигуряващ последователност в произвеждането на продукцията от производствената му програма, и с възможности за разширения и увеличаване на производството- (приложение със снимки)
-разработен и внедрен в производство с колектив от ИТМ гр.Радомир и японската фирма „Тошиба” специален мостов кран за 250 тона тежести за стоманодобивния цех, новост за социалистическите страни.
- 1987 година –подписан договор за доставка на хоризонтална линия за непрекъснато разливане на качествени стомани с диаметър от 80мм.–400мм. и квадратна със същите размери с немската фирма „Манесман хютентехник”, усвояване, съвместно производство на хоризонталните линии и продажби.
- 1987 година-подписан договор за доставка на уникален механично- обработващ център-каруселен струг с диаметър на план шайбата 12000 мм. и борверг с диаметър 320 мм..С доставката е подписан договор със западно германската фирма” Шийс фрориеп” за съвместна конструктивна и технологична разработка, производство и продажби на серия от нови механично обработващи машини за механична обработка на прокатни валци за горещо и студено валцоване с едно базиране на прокатния вал, непознато в световната практика.Фирмата е специализирана за производство на голямо габаритни механично обработващи стругове и центрове с ЦПУ. Не се стигна до производство поради промените.
- 1988 година-подписани съглашение с западно германската фирма „Зимпелкамп” за съвместно производство на контейнери от сфериодален чугун за транспорт на отработено ядрено гориво, одобрени от МАГАТЕ. Не реализирано поради промените.
- 1988 година-съглашение за съвместно производство на голямо габаритни редуктори с западно германската фирма „Флендер”, основен компонент към произвежданите нестандартни съоръжения от производствената програма на ЗТМ гр. Радомир. Не реализирано поради промените.
- 1986 година -съгласуван и парафиран договор с японската фирма „Кобе стил” за дългосрочно сътрудничество за техническа, организационна и маркетингова помощ в усвояването и организиране на производството на ЗТМ гр. Радомир. Отменен по нареждане на Михаил Горбачов поради идеологически противоречия(приложение договора, с подписите на двете страни).
- 1989 година-съгласуван и подписан договор със западно германската фирма „Манесман хендел” за доставка и продажба на продукция от ЗТМ гр. Радомир за дълъг период на стойност 150 милиона д.м. и установяване на дългосрочно съвместно сътрудничество. Производството е неизпълнено и компрометирано от новите демократи и членове на бъдещия профсъюз „Подкрепа”.
- 1989 година-съгласуван и парафиран договор със западно германската консултантска фирма „Роланд Бергер и партнер”-80% собственост на” Дойче банк”, за техническа помощ, привличане на западно германския концерн „ Манесман” за партньор, организация на производството и възможност за финансиране. Отказан от тогавашния министър председател на НРБ Георги Атанасов, поради очакваните промени.
- 1990г.– 1993 г. призован като свидетел по дело №4, за обяснение за строителството на завода.
- 1991г.– 1993 г. – с група бизнесмени от Япония е договорено финансиране, разработка и организиране на съвместно производство,у нас и в Япония, на нови екологични горива разработвани от д-р Стефан Найденов в лабораторната база „Биоелектроника”. Водата като гориво смесена с „течност” условно кръстена “GOL – green oil”, и използването на чист Паладий-гъба, поставен във взаимодействие с „тежка вода”, и получаване на радиоактивна реакция с отделяне на топлина- регистриран патент, в гр. Женева Швейцария. Регистрирана съвместна българско-японска фирма “PEGOL BJHQ”-Лихтенщайн, като патентно носител на разработките и разкриване на филиали в различни страни за производство и продажби. Разработките се провеждаха в Швейцария, не завършени до край, поради организационни причини и смъртта на д-р Стефан Найденов. (Приложения)
- 1993 година–сътрудничество с фирмата „Фармаген” ръководена от академик Румен Цанев за производство на „гама интерферон”по негов патент, нереализиран поради неосигурени инвестиции.
- 1994 година–разработени и представени инженерингови проекти за Р. Узбекистан и Р. Казахстан, по тяхно искане, за комплексни доставки на технологични линии за производство на тухли, керемиди, мини циментови заводи с мощност до 150 т/м., както и проект с доставка на машини за преработка и извличане на метали от натрупаните отпадъци при медодобивното производство. Не реализирана по организационни причини
П р а в и т е л с т в е н и н а г р а д и :
- орден „Георги Димитров”
- орден „Червено знаме на труда”
- народен орден на труда „Сребърен”
- медал „Трудово отличие”
- Отличник на Министерството на газовата промишленост на СССР.
Ч у ж д и е з и ц и : - руски говоримо ; английски слабо
П у б л и к а ц и и : -
„Да зачеркнем ли Червено могила?”
„Има ли място под слънцето и за Завода за тежко машиностроене край
Радомир?” – статия във вестник „ВРЕМЕ”- 24 януари 1990 г., брой 16.
„Ампутация на духа” - книга издание 2016 г.
П р и л о ж е н и я :
С н и м к о в м а т е р и а л с в ъ р з а н с п р о и з в о д с т в е н а т а м и д е й н о с т:
|
Bulgarian(BG) 
English (UK) 
