>

                                      „П И Я Н С Т В О Т О        Н А      Е Д И Н    Н А Р О Д”

                                           Глава  16  от  втора част  на  романа   „Под игото”  от  Иван Вазов:

     

    „И ние сами, съвременици на описуемата епоха вече от цял ред исторически примери, се чудим и маем какво е било това умствено опиянение, това сюблимно безумство на народа, да се готви за борба с една страшна империя, с велики още военни сили? (….) Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българския национален дух никога не се е вдигал до такава висота, и надали ще се вдигне друг път…”

     Разбираемо е, че с този откъс от романа „Под игото”, не става въпрос за освободителната борба на Българския народ от турското робство, нито за алкохолно изследване на нацията ни. Това е опит за интерпретация по повод интервюто на чл. кор. на науките проф. Иван Ангелов, топ икономист  към Икономическия институт на БАН, публикувано в сайта на свободна медия „скандално” в края на 2015 година.

     Трябваше ли да изминат по вече от 25 години, да започнем  да сравняваме живота на българина по времето на социализма със сегашния, за да разберем, че по времето на демокрацията живеем многократно по лошо . На всички ни беше пределно ясно на къде вървеше нашия живот, и как непрекъснато стигнахме до дъното на бедността . Причините не са само две, както ги определя проф. Иван Ангелов – тоталното разрушаване на индустрията и ликвидирането на почти цялата ни производствена дейност, от една страна, и от друга влизането ни в ЕС. Всички бивши социалистически страни, с изключение на Съветския Съюз, станаха членки на ЕС, но сами ние, вместо към по добро и просперитет, станахме най бедната и онеправдана страна от целия съюз. Всички други страни, не само си запазиха  изграденото и създадено през социализма, но  благодарение на адекватната и защитена национална политика, можаха значително да повишат жизнения си стандарт.

     В интервюто си проф. Иван Ангелов споменава за спирането на четирите блока на АЕЦ „Козлодуй”, нанесли огромни щети на българската икономика,  Меглена Кунева- като главен преговарящ в ЕС от страна на Българското правителство, виновна за спирането им (проф. Иван Ангелов, пропуска Соломон Паси, който активно я подкрепяше). Независимо, че тя подписа тези условия за приемането ни като членове на ЕС,  не по малък „принос”в това отношение имат и членовете на правителствата и на Иван Костов, на Симеон Сакскобурготски и всички изредили се, системно и последователно изпълняваха тази „политика”. Очакваният „благодетел” Симеон Втори, след като подписа официалният документ за приемането ни в ЕС, и за да успокои обществото от спирането на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”, предложи да продължим изграждането на втората ни атомна централа „Белене”. След това предложение, вероятно посъветван от заинтересовани приближени, и до днес сме свидетели, как всички следващи правителства само говорят за тази централа, започват я спират я, но за сега, само едни огромни средства се усвояват и присвояват върху една заблатена гола площадка. Същият този благодетел, освен „приноса” си със спирането на блоковете, благодарение на придворните му лакеи, присвои огромни „царски” имоти, и продължи същата политика на ликвидиране на икономиката ни. Все пак, благодарение на все още на доблестни българи, в лицето на адвокат Ирен Савова, голяма част от неправилното и незаконно присвояване на „царските” имоти, бяха върнати на държавата. Не малък принос за спирането на четирите блока на атомната ни централа, има и предаването „Ку-Ку”през този период. Едва ли ние ще забравим ефекта върху хората, предизвикан от съобщението за „аварията” на атомната централа. Не знам да ли това е било „поръчково” предаване, или „гениално” хрумване на участниците му, но дебатите за опасностите от използването на атомните централи се разраснаха и все още продължават.      

    Нашата история е свидетел на редица национални катастрофи причинени от неадекватни управления, загуби на български територии, прогонване на българи от собствените им земи, но като че ли такова унищожение на производствени  блага и унижение като нация, такава имиграция и спасяване за оцеляване, не е имало. Една от основните причини за това ни състояние, е тоталната смяна на най квалифицираната и ръководна част от българската интелигенция, създала Модерна България през социализма, бандитската тотална приватизация на промишлеността и попадането и в ръцете на предварително определени лица, без никаква техническа и производствена квалификация, които трябваше да разпродадат, разрушат и присвоят производствените и финансови активи. Това беше по указание на новите ни „партньори” от ЕС и отвъд океана. На тези събития аз бях пряк свидетел, как и по какъв начин се подменяха ръководителите на водещите стопански предприятия, без да се съобщават за причините. Това беше политическа „чистка”. Образува се дело №4, за виновните за икономическата катастрофа. Това беше един трудно обясним абсурд, който едва ли има подобен аналог в световната история, да се съдят  и обвиняват хората създавали индустрия, промишленост, икономика за страната си. През 1992 година, при едно мое посещение в Германия се срещнах с бивши партньори от водещи немски фирми, и в вече приятелските ни разговори казаха: „ Вие българите сте много интересни и непонятни за нас хора. Вие можахте да създадете промишленост, и то в едни от най тежките отрасли, започнахте да достигате нашите стандарти, ние започнахме да се страхуваме от Вас- в добрия смисъл, и като конкуренция и като партньори, и изведнъж решихте всичко да ликвидирате. Това Ваш модел на управление и съществуване ли е?”.Какъв коментар можех да направя?

     Но как са се развивали събитията, проф. Иван Ангелов не казва. Той беше водещият представител от българска страна при съставянето на доклада на господата Ричард Ран и Роналд Ът. Това е докладът върху проекта за икономически разтеж  и преход към пазарна икономика в БЪЛГАРИЯ.  Началото на доклада започва така : „ 1990 год. ПРОЕКТЪТ РАН-ЪТ. Тайният план за разрушението на БЪЛГАРИЯ изпълняван от всички правителства от 1989 г. до днес. Без да се запознаете с този документ, няма как да разберете света около себе си и епохата в която живеете. Една зловеща приказка, която ни остави на края на света…”

      От публикуваната част може да се тълкува, че анализа за състоянието на нашата икономика и промишленост и препоръките за прехода в основата си са правилни, и не  са вещали такова трагично бъдеще. Доста критики се появиха в медиите, като определиха тези господа за виновни за разрухата. Появи се информация, че имало и втора част, секретна, или както се казва сега „класифицирана” информация, където е написан пълния сценарий за унищожаването и разрухата на страната ни. Вероятно има такава част, след като за тези 26 години на демократично управление сме на дъното, а и началото на доклада започва с такова зловещо мото.

     Би следвало, след като проф. Иван Ангелов е бил водещата фигура от българска страна при съставянето на този доклад, да обясни и да информира за пълния текст, за подготвяните разрушителни действия и ликвидирането на икономиката ни. Защо журналистите не са му задали този въпрос, и защо до сега ние сме само едни „заслужили” свидетели на нашата гибел. Кога в нашата страна, в нашето медийно пространство, в нашето „отворено” общество, в нашата правосъдна система, ще започнат да се обсъждат тези неща. Ще започне ли да се назовават виновниците за тези икономически, социални и духовни разрушения на страната ни на, на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

    Не по малка причина за лошият ни живот е повсеместната корупция по всичките етажи на властта. Не че само у нас има корупция, има я навсякъде. Но в такъв мащабен „мафиотски”вид, никъде няма. В другите демократични страни, корупцията е много по „елегантна”, без брутални действия, и не се явява като „неписано” условие за решаване на проблемите на хората. Освен това, за разлика от другите страни, където хората се страхуват от законите, действията и  намесата на държавата, у нас хората се страхуват, че няма държава. Но държавните ръководители от ЕС и тези отвъд океана, не само ни посочват и определят управниците, а и ги подкрепят и насърчават. Те имат интерес от такива „послушковци” за да могат да провеждат своята политика.

    В интервюто си, проф. Иван Ангелов е направил сравнение с някои от произвежданите стоки през двата периода на управлението ни, както и износа и вноса на продукцията ни. Този списък може да се продължи и резултата ще бъде същият. Това ни е напълно известно, тъй като, ние, обикновените граждани ежедневно сме свидетели на състоянието на пазара ни. С изключение на младите, родените през демокрацията, ние всички знаем какво сме имали и какво сме загубили. Въпросът е друг- ще продължаваме ли да стоим и да търпим да ни заливат с „демократичните ценности”, да търпим мафиотското ни управление.

    ЩЕ МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПОВТОРИ ВСЕОБЩОТО СЪБУЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ, ОТ ВРЕМЕТО НА ТУРСКОТО НИ РОБСТВО?          

         

    ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ

    Search