Bulgarian(BG) 
English (UK) „Р О Л А Н Д Б Е Р Г Е Р И П А Р Т Н Ь О Р И”
ПРОВАЛЕНИЯ ПОРЕДЕН ОПИТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ФИРМА
„РАДОМИР-МЕТАЛ” СЪС ЗАПАДНО- ГЕРМАНСКИ КОМПАНИИ.
„Управлението на една монополна компания от търговци, е може би най лошата форма на управление за всяка страна”
„Не би могло да се очаква, че изпълнителните директори на акционерните дружества в качеството им главно на мениджъри на парите на други хора, ще ги управляват със същата бдителност, както техните собственици.”
„Великите нации никога не обедняват поради РАЗТОЧИТЕЛСТВОТО и НЕБЛАГОРАЗУМИЕТО на частни лица, но много често обедняват в резултат на разточителството и неблагоразумието на държавната власт”
„Всеки един човек, на който не му е позволено правото да притежава собственост, не може да има друг интерес, освен да се стреми да яде колкото се може по вече, и да работи, колкото се може по малко. „
Адам Смит- шотландски икономист, бащата на политическата икономия и на капитализма.
Изминатият период на 45 години социализъм, и 26 години капитализъм, поставя редица въпроси:
-Липсата на частна собственост ли една от причините за рухването на социализма?
-При коя собственост, държавна или частна, може да има прогрес, финансова стабилност, висок стандарт на живот за хората?
-Частната собственост не стимулира ли печалбите, стремеж за непрекъснато забогатяване, за сметка на болшинството от хората на страната?
- Алчността за господство, свръх задоволяване и неприличното богатство, не очертават ли огромното неравенство, за сметка на непрекъснатото обедняване на обществата?
„Какво се случва с любимия ми капитализъм,(„търговско общество”, както го нарича Адам Смит)?Страни се люшкат, бушуват протести, безработицата расте, дефицити избуяват, неравенството непрекъснато расте, ценностите на капитализма са поставени под въпрос”. Това е цитат от въображаемото „писмо на Адам Смит до съвременните капиталисти”, публикувано във вестник Financial Times, чийто автор е Дейвид Рубенстейн през 2012 година.
Адам Смит – бащата на икономиката като наука, написал книгата „Богатството на хората”, книга актуална и до днес. Маргарет Тачър е носела тази книга винаги в чантата си.
С тези встъпителни цитати на световни светила в икономиката, се опитвам да аргументирам нашите намерения за решаването на проблемите при създаването на нашета тежка индустрия.
През 1986 г. Тодор Живков е на посещение във ФРГ. Там посещава заводите на „Фолксваген”, където го запознават със цялостния цикъл на производството но автомобили. Той ги попитал как и по какъв начин са си създали системата за организация и управление на компанията. Отговорили му, че за това се ползват консултантски фирми, и те са ползвали немската фирма „Роланд Бергер и партньори” и американската „Маккинзи енд къмпани „. Това са фирми специализирани в организация на управлението, на производството, структура и администрация, организация на труда и заплащането, маркетинговата дейност, човешките ресурси и обучението на кадрите. Когато се завръща в България, Тодор Живков възлага на Огнян Дойнов да се свърже с „Роланд Бергер и партньори” и да ги покани за консултации у нас. Огнян Дойнов възлага на ИРП (Институт за развитие на промишлеността, който се оказва с подобна структура на немската фирма), да установи сътрудничество с фирмата. Ръководител на ИРП е бил инж. Александър Александров. Изпраща се група специалисти от института, които в продължение на 6 месеца се запознават с дейността и начина на работа на фирмата.Там се договаря разработването на нова система за организация и управление на ЗТМ Радомир, като в групата се включва и инж Веселин Папазов- директор ИТМ (Институт за Тежко машиностроене) Радомир. През 1988 г. група от специалисти от „Роланд Бергер и партньори” с ръководител д-р инж Ото Калтдхов идват на първо посещение в Радомир. Приети са от Георги Атанасов-Министър Председател на НР България, на която са присъствали Григор Стоичков, Георги Пирински-зам. Председатели на Министерския съвет и инж. Александър Александров-директор на ИРП. Там Георги Атанасов е казал, че трябва да се създаде нова организация на управление за ЗТМ Радомир, нямаща нищо общо с действащата наша социалистическа, и ако трябва, символично, ще направим „ограда около завода”, за да се знае че там се работи по нова система. Няма информация, на тази среща да е присъствал и самият Роланд Бергер (на такива срещи на високо ниво, той обичайно е присъствал). От страна на немската фирма и било изготвено предложение до Георги Атанасов, в което се предлага ЗТМ Радомир да се приватизира, като в този процес може да участва и концерна „Манесман”. Това е информация от специалисти от ИРП, които са чели това предложение. Аз не съм го чел, но аз ръководех българската група, и у нас, заедно със специалистите на немската фирма, обсъдихме каква ще бъде новата организация за ръководство и управление на производството, системата за качествен контрол, заплащане на труда, маркетинг, обучение. Това трябваше да залегне в договора, който фирмата трябваше да подготви и да бъде подписан в ФРГ. След тази среща, аз подготвих доклад до Министерския съвет, който лично го занесох на Георги Пирински в неговия кабинет и поисках разрешение да заминем в ФРГ и да подпишем договора. Оставих доклада, но той ми каза, че това сега не може да стане, тъй като момент е много сложен и такова действие за сега е невъзможно.
Същите действия и същата ситуация както и с договора с Японската фирма „Кобе Стил”. Явно, високо поставени хора от нашето висше ръководство, не са желали сътрудничество и кооперация със западни фирми, информирали са съветското ръководство и са отстоявали техните указания. Горбачов е каза на Тодор Живков- „Ние няма да позволим България да става малката Япония, и да се кооперира със Западна Германия”.
Оценката на ръководителя на „Роланд Бергер и партньори”за ЗТМ Радомир е, че никоя фирма в света на може да си позволи такава голяма инвестиция. Тука, освен голямата инвестиция са изградени мощности на високо технологично ниво и с огромни възможности. С добро управление и организация тук може да стане мощен индустриален, икономически и социален център.
„Маккинзи енд къмпани”-основана от Джеймс Маккинзи през 1924 г. в САЩ, който се смята за баща на управленското консултиране.
„Роланд Бергер и партньори”- основана от Ролан Бергер през 1924 г. в Германия за консултации в управлението на големите фирми.
