>

                           Р  Е  Ф  О  Р  М  А       и л и        А  М  П  У  Т  А  Ц  И  Я     н а     Д  У  Х  А

                                                                      

       През месец юли,в разгара на лятото на 2015 година, сме свидетели на поредните , напълно безсмислени усилия на управляващите да демонстрират желание за реформи. Реформи в здравеопазването, реформи в образованието, реформи в съдебната система, реформи в финансовата и банкова система, или търсене начин за замазване на поредните систематични провали, корупционни сделки и присвояване на финансови средства, обявяване в несъстоятелност на водеща банка или демонстриране пред Брюксел, как искаме да се реформираме демократично и да покажем „желязна” дисциплина, като резултат за нашето стремглаво обедняване. Бяхме свидетели и на упреците отправени от нашият президент и министър председател към гръцките ръководители, които не спазват наложената от Европейския съюз „дисциплина”, като искат да си запазят същият стандарт на живот, който са имали и който е многократно по висок от нашия. Ние, като най дисциплинирани водим първите места в дъното (от долу на горе) на класациите по всички показатели на стандарт на живот. Не зная дали изпитват неудобство или срам нашите ръководители, или те до такава степен са „слънчасали”, че нямат никаква представа за истинското състояние на народа. Тях, освен оценките от Брюксел, потупването по рамото и мощните прегръдки с Европейските лидери, друго не ги интересува, а и няма защо да се занимават. Повода на тези мисли, е предаването по новините на националната ни телевизия на 23 юли 2015 година. Новините започнаха с фанфарното съобщение за постигнатия компромис от страна на някои от управляващите партии, относно внесената за обсъждане и приемане от парламента, съдебна реформа, и предложение за изменение на конституцията ни, и да се приеме в парламента.За да се получи този така желан консенсус, в помощ беше дошла и секретарката по външната политика на Европейския Съюз. Консенсуса беше подплатен и с гръмки изказвания, прегръдки, целувки и уверения, че нашата правосъдна система най накрая ще заработи по Европейските стандарти. Няма да коментирам в какво точно се изразява тази дълго очакване реформа, не съм специалист, но и нищо не разбрах какво точно се предлага, какво цели и какво се очаква. Вероятно и болшинството от българите едва ли са разбрали нещо за така предложената реформата. Имаше коментари, че с тази реформа управляващото мнозинство цели да „узурпира” съдебната власт, тоест посредством партийни квоти на управляващото мнозинство ще се избират членовете на съдийските съвети и прокуратурата. Така беше по времето на социализма- прокурори и съдии преобладаващо бяха партийни членове, така продължи и при демокрацията-управляващото мнозинство предлагаше и налагаше да се избират техни членове. Нищо ново и до колко то е  „демократично” е друг въпрос, но сега се узаконява и конституционно. Вероятно, по късно ще се появи и предложение за връщането на чл.1 от социалистическата конституция, когато в зората на промените, новите преобразувани „демократи”подскачаха и викаха, палиха партийния дом, сваляха петолъчката, този тоталитарен член от конституцията беше свален, и с огромна радост и надежда започнаха да очакват промените, демокрацията, благоденствието. Да, ама не, както стана популярен този израз, изказван от някои новоизлюпени демократично настроени управленци. Предложената реформа   не мога да я коментирам, тъй като не съм юрист, и не намирам по моя оценка, каква би трябвало да бъде, и какво трябва да се направи. Но мога, и ще коментирам, втората част на въпросното предаване по БНТ, което започна веднага след първото еуфорично предаване за съдебната реформа.

    Предаването беше за ужасното насилие над тригодишното дете, оставено от майка му да бъде гледано от две 18 годишни момчета, която е в чужбина на работа. Не че подобно насилие е нещо ново за нашето 25 годишно „демократично и свободно” управление. Подобни такива събития станаха почти ежедневие. Даже и в повечето случаи и трагични- премазани невръстни деца от самозабравили се шофьори, сбивания и убийства между ученици, младежи, между криминално проявени лица, уреждане на бизнес отношения, рекетиране, убийства от психически увредени хора върху малолетни, и ред други вече до болка известни на обществото ни. Ние постепенно се превръщаме в една от най неграмотните нации, с прогресивно нарастване на простащината, по голямата част от младежите и подрастващото поколение, особено родените във времето на демокрацията се оформят с остро изразени агресивни действия и прийоми, на които не може да се разчита да се включат в някаква нормална или престижна дейност, полезна за тях и за обществото. Така постепенно се оформя едно мафиотско общество, годно за насилие, рекет, изнудване, убийства.

    Има ли друга цивилизована страна, за каквато ние претендираме, в която да има по вече жертви причинени от катастрофи по пътищата. Почти не минава ден, в който да ни се съобщава по медиите за поредната катастрофа, съпътствана с отнемане на живот, като най честата причина е несъобразена скорост, грешка на водача, болшинството от които са млади хора, и по някога без право на шофиране. Ако се съберат всички жертви през последните 25 години, би се получила ужасяващо голяма цифра. Най трагичното, е че тази цифра с годините нараства. Ако някой се опита да анализира причината за това, едва ли ще стигне до корените на това трагично и опасно явление. За сега получаваме само информация за трагедиите, мъката на близките на загиналите, и изказаните им плахи  констатации, че няма държава, няма закони, няма държавност, и явленията и събитията продължават.

    Пак в същия порядък, ни се съобщава от медиите за протестите на българи срещу незаконното преселение и настаняване на ромски общества в различни населени места. Явление, също непознато до началото на най новата ни демократична история. Ромите, но не само те, а и всички други етнически малцинства, винаги са били част от нашето общество, и са участвали в нашия икономически, културен и социален живот. Те бяха редом с нас, българите в изграждането на промишлените и енергийни обекти (турските работници бяха основните трудови звена в хидроенергийните обекти, в отглеждането на основни култури от селското ни стопанство, и на много други места). Главно управление на трудовите войски, освен че беше една от основните изпълнителски организации в строителната ни промишленост, но и създаваше работници специалисти, с професии, които след уволнението си , бяха готови работници и специалисти, включваха се на работа и не създаваха никакви притеснения на никого и никъде. Те много добре се интегрираха.

     Никое правителство, за тези 25 години не намери решение и нищо не правеше да анализира тези проблеми и да търси и прилага решение. Освен да увеличават полицейското присъствие, да потушават инцидентно сблъсъците и протестите, друго не се правеше. Единствено преди поредните избори, сред тях се появяваха кандидат демократите да агитират и привличат гласоподаватели с обещания за по добър живот и осигуряване на работа, и след изборите кандидатите изчезваха заедно с обещанията. Има ли политическа сила, която е способна да предложи реформа за решаването на този проблем, проблем, който за 25 години набъбва като тумор за нашето общество, и който може да се окаже фатален. Тогава никакви съвещания за националната ни сигурност, и при президента и при министър председателя, няма да могат да спасят България, нито предложените реформи за съдебната власт, които в основата си за „присвояване” на съдебната власт с изпълнителната.

    Едва ли е необходимо да продължа с останалите проблеми на страната ни, по които водим класацията в дъното, които ни са до болка познати, и по които само се приказва, съобщават се гръмки предложения, но за съжаление все по дълбоко се заравяме. Приоритетите за образованието, здравеопазването, безработицата и крайната бедност, се съобщават, дискутират, докато се сменят управляващите партии без да се решават, и които за 25 години са едни и същи, само дето се сменят и редуват в управлението

    Не такива са необходимите реформи за България. Не такъв дискутиран референдум е нужен за България. Не това е дневният ред за нашето управление. Този дневен ред, който действаше за тези 25 години е напълно изчерпан, напълно провален в съдържанието си, който показа грешната посока докарала ни до крайна бедност, драстично намаление на кадърното и работоспособно население поради имиграцията, задълбочаващите се вътрешни противоречия. Този дневен ред докара страната до липса на правосъдие, до свръх корупция, непозната до сега, до липса на интелектуализъм във всички сфери на управлението ни. Назначените по партийни квоти административни служители, са некомпетентни, слабо грамотни, но корумпирани и умело боравят с рушветите. Каквито и мерки да се предлагат от тези управляващи екипи, те ще бъдат насочени за задържане в управлението на страната, в козметични поправки, и опити да се слагат протези.

                              З А     А М П У Т И Р А Н И Я     Д У Х      Н Я М А      П Р О Т Е З И !

    Основната реформа, трябва да бъде във възстановяването на индустрията, промишлеността и селското стопанство, създаване на нови работни места и поминък на хората. Пазарът не трябва и не може да бъде върховният господар. Нашата демокрация го доказа.

       Н О В И    Р Е Ш Е Н И Я ,     Н О В И    К А Р Д И Н А Л Н И     Р Е Ф О Р М И ,     Н О В И    Х О Р А !                                                       

    „Ако водачите са достолепни, тогава народът се подчинява с охота.”

    „Ако водачите са пристойни, народът не ще проявява непочтителност. Ако водачите са справедливи, народът не ще проявява непокорство. Ако водачите са достойни за доверие, народът не ще бъде безчестен.”

    „Ако големците не бяха алчни, народът не би грабителствал, дори и ако за това се даваше награда.”

                                                                               „Поучения” – Конфуций.

     

     

     

     

     

     

    ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ

    Search