Д В А Т А П Ъ Т Я Н А Р А З В И Т И Е Н А Б Ъ Л Г А Р И Я
С О Ц И А Л И С Т И Ч Е С К И Я -1945г.-1990.г И Д Е М О К Р А Т И Ч Е С К И Я – 1990г.-2017г.
В Ъ З Х О Д И П А Д Е Н И Е
Поводът да напиша това мое разбиране и мнение за нашия преход, е статията във вестник „24 часа”-бр.61от 4 март 2017 г. „Кой уби Илия Павлов?”
Първо дълбоко съжалявам и изказвам моите съболезнования на неговите близки и приятели, изминалото време никога не изтрива болката и скръбта. Никой не заслужава такава участ, както и всички останали подобни убийства на нашия преход, които все още продължават. Убеден съм, че той не е извършил такова престъпления, че да бъде убиван. Изключение правят тези, сполетяла ги такава трагична участ, занимаващи се с наркотици, проституция, рекет, дейности непознати преди, но за съжаление завладяха нашия живот след демократичните промени. Телевизиите ни заливат с екшъни в които убийствата, пласирането на наркотици, рекетът са основни теми в сюжетите им.
Ние по вече от 25 години слушаме най различни версии, коментари, изказвания на медии, различни хора, за извършени престъпления, убийства, обири и кражби, особено в малките населени райони, където това вече е станало ежедневие. Извършителите обикновено остават „неизвестни”. Въпросът, кой извършва престъпленията и убийствата, обикновено остава без отговор. Считам, че не трябва да си задаваме този въпрос, той и така ще остане без отговор, а, защо се извършват постоянно престъпления и убийства, които и продължават. В статията „ Кой уби Илия Павлов” ,подробно се описват неговите качества на голям бизнесмен - ”Уравновесен, борбен, земен, интелигентен, примерен, устремен, упорит и последователен, с визия за бъдещето.Спокоен, не повишаващ тон, но не и с мек характер. Така описват създателя на империята „Мултигруп” Илия Павлов хората, които са го познавали и са работили с него”, край на цитата. Преди да продължа да задавам въпросите-как е създал тази мултиструктура от почти половината предприятия, институти и звена на България за по малко от година, как е забогатял светкавично и как след неговата смърт, неговата съпруга Дарина Павлова се подвизава по света, като една от най богатите „бизнес дами”, среща се със световни лидери и политици и пълни медиите със своите завоевания. Като имаме такива супер бизнесмени и бизнес дами, защо икономиката ни и промишлеността са в окаяно състояние и ние сме най бедните. До сега не съм видял или прочел в нито една медия за действителното ни състояние като народ и държава. Медиите са НАЙ-ЗАВИСИМАТА институция, която обслужва собствениците си и своите персонални интереси за печалби.Те претендират, че са „четвъртата власт” защитавайки своите интереси. Манипулациите, сензациите, в повечето случаи се създават и измислят от тях, за да увеличават тиражите си и своят рейтинг, със събития и факти, които нямат нищо общо с истинското положение на българския народ и държава. Новият президент на САЩ Доналд Тръмп, направи първата крачка, като обвини някои медии в лъжи и подвеждаща информация. В Русия, президентът Владимир Путин, също ограничи действията на някои организации и някои медии, заподозрени в манипулационна дейност подронващата националната сигурност на страната. Великите държави, както и много други страни, много ревниво пазят своята независимост, суверенитет и идентичност, докато нашите политически лидери послушно изпълняват чуждите разпореждания с потупване по рамото.
Ще разкажа, моето разбиране и мнение за развитието на нашата страна през социализма, като пряк участник в изграждането на Модерна България. Имах възможността и щастието да се включа от първите години на изграждането на основните и структуроопределящи икономиката ни обекти. Ние, всички след завършването си на средната и висше образование, започвахме от „кота нула”, без практически опит, без никакви средства или някакви капитали. Всички бяхме на заплата, и понякога премии или награди за изпълнение на план или някоя задача. Нашите поколения за този период превърнаха България в развита индустриална и модерна селско стопанска държава. Бяха обхванати почти всички отрасли на народното стопанство. Бяхме водещи в редица промишлени, технологични и селско стопански отрасли.По данни на институтите на ООН, нашата страна заемаше 29 място в света, по производство на БВП, като изпреварвахме много развити държави. България за периода на ускореното социалистическо строителство изгради огромен технически потенциал и производствени мощности за около 140 милиарда долара, по тогавашната оценка.По тези всички въпроси има достатъчно статистически данни и информация какво се е произвеждало за вътрешния пазар и за износ.
След демократичните промени непрекъснато се говореше за причините на икономическата катастрофа причинена от действията на партийното и стопанско ръководство през социалистическия период. Всичко лошо, което започна да ни се случва след демократичните промени, се дължи на социалистическото ни управление. Целия ръководен стопански екип от министри, генерални директори, специалисти, технолози, изграждали цялата тази промишленост, бяха освободени, без предупреждения и изхвърлени на улицата.Образува се дело № 4 в началото на 1990 г., за „виновните” причинили икономическата катастрофа. По това дело бяха призовани всички тези освободени ръководители. Аз също бях призован като свидетел по това дело, в качеството си на президент на фирмата „Радомир Метал” . Тоталната смяна на дългогодишно подготвените стопански и технически ръководители, и поставянето на нови, абсолютно неподготвени в стопанско и техническо отношение хора, е причината ние да нямаме производство, нито промишлено, нито земеделско, и постепенно станахме най бедната страна в ЕС. Непрекъснато слушахме видни и по малко видни специалисти, икономисти, наши доскорошни социалистически радетели, чужди „спецове”, които даваха съвети как да се избавим от тежкото положение и бедността. Въпреки тези напътствия и указания, ние ставахме все по-бедни, специалистите, хората в активна възраст и младите заминаваха за чужбина да търсят оцеляване и прехрана, започна обезпокоително намаляване броя на населението. Факт е, и не може да се отрича, че през периода на ускореното социалистическо строителство, имаше не малко грешки, залитания, известна гигантомания. Имаше пречки от най различен характер, повечето на идеологическа основа, забрана от страна на водещите капиталистически държави да ни предоставят технологии, машини, ограничаваха ни в търговията. Не малко ограничение имаше и от Съветския Съюз, който ревниво не позволяваше кооперация и сътрудничество със западните страни. Това всичко е известно, но нито се споменава, нито се информира, а се манипулира в невярна и целенасочена информация. Според мен, като един от участниците в ускореното социалистическо строителство, НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС Е, ЗАЩО на местото на дългогодишно подготвените специалисти, създали тази огромна материално техническа база, с огромен производствен потенциал, бяха веднага освободени като някакви престъпници, и подменени със случайно избрани, или подготвени преди демократичните промени хора, между които беше и Илия Павлов. Тяхната задача, била ли е да продължат развитието и усъвършенстването на изградената индустриална мощност, или, използвайки приетите закони за приватизацията, поетапно и последователно да ликвидират предприятия, институти, селско стопанските подразделения с цялата техника, животни, земеделска продукция. Яви се една земеделска „лидерка”, която започна да проповядва как нашите земеделци ще станат фермери по американски образец. Само, че не беше споменато, как след като беше унищожена цялата материално техническа база на селското ни стопанство, новите фермери ще започнат от нулата.
От целият този икономически погром, непознат дори и от най унищожителните войни на човечеството, се облагодетелстваха само тези които с помощта на новите ни партньори образуваха новия политически „елит”. Този „нов елит” не се интересува да развива производство, да внедрява нови производства, да подобрява жизнения стандарт на хората, да подготвя кадри необходими за промишлеността и индустрията, а се интересува единствено за собствения си жизнен стандарт и интересите на приближените си.Облагодетелстваха се най много новите ни партньори от Европейския Съюз и САЩ, тези които ни даваха указания и съвети как „плавно” да преминем от централизираната икономика, към пазарна, и как да превърнем държавната собственост в частна. Нашият „политически елит” се възползва от тези указания и превърна държавната собственост в присвоена за себе си собственост. Новите ни партньори се възползваха от ликвидацията на нашето производство и веднага наводниха нашия пазар със своите продукти, изделия и стоки. Техните икономики отбелязаха ръстове на развитие, а ние останахме на дъното като най бедни.
Сега вече същите европейски държави, които ни съветваха за прехода, заговориха, че страните от Европейският Съюз ще трябва да започнат да се развиват на две или повече скорости. След като ни принуждаваха да ликвидираме редица производства - спирането от експлоатация на четирите блока на АЕЦ „Козлодуй”, ликвидирането на електрониката, на каростроенето, на металургията, машиностроенето, селското стопанство и други, и разбира се с активното и послушно съдействие на „новия ни политически елит”, ние сега ще трябва да започваме отново от времето след края на Втората Световна Война. Но все пак, основната причина за това тежко положение е в нас, в управлението на „нашия нов политически елит”. Ще цитирам извадка от статията на вестник „24 часа” „Кой уби Илия Павлов”- „ На 6 март той ( Илия Павлов) се явява в Софийския градски съд. Съдът чете показанията му, дадени на 22 юли 1997г. с прословутата му реплика, добила популярност през 90-те години : „Андрей Карлович, знаете, че все пак аз карам влака”. После Павлов се извинява за думите си”. Резонният въпрос е , за къде беше закаран влака, и какво стана с този голям влак. Известно е, че беше закаран в глуха линия и нарязан на скрап.
Световно известния изкуствовед Кенет Кларк, известен на нашето поколение от прекрасните предавания за цивилизацията по Националната телевизия през социализма (не както сега го наричат с презрение „соца”), в книгата си „Цивилизацията”, цитирайки Ръскин, пише „Великите нации пишат своите автобиографии в три ръкописа – книгата на делата им, книга на словата им и книгата на изкуството им. Не можем да разберем нито една от тези книги, ако не прочетем и другите две, но единствената, която заслужава доверие, е последната”. По нататък Кенет Кларк пише-„ Ако трябваше да кажа, кое изразява истината за едно общество – една реч на министъра на жилищното строителство или самите сгради, издигнати по него време,- бих посочил сградите”. И трите книги на нашата нация, бяха написани по времето на социализма, писани от поколенията достойни българи с много труд, с много лишения, израствали с времето, трупайки опит и знания. Чувал съм, че „Опитът е комплекс от анализирани грешки”. Всеки, който работи или твори допуска грешки. Но направеното, постигнатото не трябва да се унищожава, не трябва да се заличава. Какви книги ще се пишат през периода на демокрацията, след като през целия период, се разпродаваше на безценица, ликвидираха се цели отрасли, обезлюдяваха се цели райони поради заличаването на предприятията и хората оставаха без работа. Започна масовото преселение на работещите българи и младите в чужбина за да оцеляват. Министрите на строителството и благоустройството се занимаваха със саниране на сгради построени през социализма, и магистрали с лошо качество и високи цени, включващи високи комисиони предвидени за „елита”
Ще цитирам известния писател и журналист Дейл Карнеги, който в книгата си „Как да печелим приятели, и как да се държим в обществото”, е написал- „Ако искаш да гребеш мед, не ритай кошера”. Ние ритнахме нашия кошер в самото начало на демокрацията, пчелите излетяха и започнаха да събират прашец по света, а у нас остана жилото, което все повече загноясва.
Не е ли време да си отговорим на тези въпроси :- кой кого е убил, защо се убиват, защо бягат хората, и нацията, освен че старее, катастрофално намалява, и ЗАЩО СТАВАМЕ ПО БЕДНИ, ПО НЕГРАМОТНИ, ЗАЩО ВСЕ ПОВЕЧЕ ОПРОСТАЧВАМЕ. Когато в една държава има истинско правосъдие, силна икономика, мощна индустрия и производство, осигурена високо квалифицирана работа, има социална политика за грижа на всички хора, няма да има нужда да се задават такива въпроси. Няма да ни вкарват в коридорите с най ниската скорост на развитие, Ние бяхме в такъв коридор след Втората Световна война, но благодарение на управлението, на хората израснали и преодолели всички трудности, България можа да се нареди на 29 място в света по много показатели, бяхме водещи в много отрасли. Сега сме на най последните места.
„Където глупостта е образец, то разумът е безумие” … Гьоте.
„Най добрият пророк на бъдещето, е миналото” …Байрон.
Но ние БЪЛГАРИТЕ можем. Ние не сме „мрънкаща периферия”, нито „балкански субекти”. Ние сме горда, талантлива, миролюбива и гостоприемна нация. Винаги сме оцелявали от всички опити на агресия, тероризъм и чуждо влияние. Никой не може да ни зароби завинаги и да ни заличи от света. „ Болгарскому, великому народу ….”. За многая лета!