www.george-georgiev.net

                       Р  Е  Ф  О  Р  М  А       и л и        А  М  П  У  Т  А  Ц  И  Я     н а     Д  У  Х  А

   През месец юли,в разгара на лятото на 2015 година, сме свидетели на поредните , напълно безсмислени усилия на управляващите да демонстрират желание за реформи. Реформи в здравеопазването, реформи в образованието, реформи в съдебната система, реформи в финансовата и банкова система, или търсене начин за замазване на поредните систематични провали, корупционни сделки и присвояване на финансови средства, обявяване в несъстоятелност на водеща банка или демонстриране пред Брюксел, как искаме да се реформираме демократично и да покажем „желязна” дисциплина, като резултат за нашето стремглаво обедняване. Бяхме свидетели и на упреците отправени от нашият президент и министър председател към гръцките ръководители, които не спазват наложената от Европейския съюз „дисциплина”, като искат да си запазят същият стандарт на живот, който са имали и който е многократно по висок от нашия. Ние, като най дисциплинирани водим първите места в дъното (от долу на горе) на класациите по всички показатели на стандарт на живот. Не зная дали изпитват неудобство или срам нашите ръководители, или те до такава степен са „слънчасали”, че нямат никаква представа за истинското състояние на народа. Тях, освен оценките от Брюксел, потупването по рамото и мощните прегръдки с Европейските лидери, друго не ги интересува, а и няма защо да се занимават. Повода на тези мисли, е предаването по новините на националната ни телевизия на 23 юли 2015 година. Новините започнаха с фанфарното съобщение за постигнатия компромис от страна на някои от управляващите партии, относно внесената за обсъждане и приемане от парламента, съдебна реформа, и предложение за изменение на конституцията ни, и да се приеме в парламента.За да се получи този така желан консенсус, в помощ беше дошла и секретарката по външната политика на Европейския Съюз. Консенсуса беше подплатен и с гръмки изказвания, прегръдки, целувки и уверения, че нашата правосъдна система най накрая ще заработи по Европейските стандарти. Няма да коментирам в какво точно се изразява тази дълго очакване реформа, не съм специалист, но и нищо не разбрах какво точно се предлага, какво цели и какво се очаква. Вероятно и болшинството от българите едва ли са разбрали нещо за така предложената реформата. Имаше коментари, че с тази реформа управляващото мнозинство цели да „узурпира” съдебната власт, тоест посредством партийни квоти на управляващото мнозинство ще се избират членовете на съдийските съвети и прокуратурата. Така беше по времето на социализма- прокурори и съдии преобладаващо бяха партийни членове, така продължи и при демокрацията-управляващото мнозинство предлагаше и налагаше да се избират техни членове. Нищо ново и до колко то е  „демократично” е друг въпрос, но сега се узаконява и конституционно. Вероятно, по късно ще се появи и предложение за връщането на чл.1 от социалистическата конституция, когато в зората на промените, новите преобразувани „демократи”подскачаха и викаха, палиха партийния дом, сваляха петолъчката, този тоталитарен член от конституцията беше свален, и с огромна радост и надежда започнаха да очакват промените, демокрацията, благоденствието. Да, ама не, както стана популярен този израз, изказван от някои новоизлюпени демократично настроени управленци. Предложената реформа   не мога да я коментирам, тъй като не съм юрист, и не намирам по моя оценка, каква би трябвало да бъде, и какво трябва да се направи. Но мога, и ще коментирам, втората част на въпросното предаване по БНТ, което започна веднага след първото еуфорично предаване за съдебната реформа.

Предаването беше за ужасното насилие над тригодишното дете, оставено от майка му да бъде гледано от две 18 годишни момчета, която е в чужбина на работа. Не че подобно насилие е нещо ново за нашето 25 годишно „демократично и свободно” управление. Подобни такива събития станаха почти ежедневие. Даже и в повечето случаи и трагични- премазани невръстни деца от самозабравили се шофьори, сбивания и убийства между ученици, младежи, между криминално проявени лица, уреждане на бизнес отношения, рекетиране, убийства от психически увредени хора върху малолетни, и ред други вече до болка известни на обществото ни. Ние постепенно се превръщаме в една от най неграмотните нации, с прогресивно нарастване на простащината, по голямата част от младежите и подрастващото поколение, особено родените във времето на демокрацията се оформят с остро изразени агресивни действия и прийоми, на които не може да се разчита да се включат в някаква нормална или престижна дейност, полезна за тях и за обществото. Така постепенно се оформя едно мафиотско общество, годно за насилие, рекет, изнудване, убийства.

Има ли друга цивилизована страна, за каквато ние претендираме, в която да има по вече жертви причинени от катастрофи по пътищата. Почти не минава ден, в който да ни се съобщава по медиите за поредната катастрофа, съпътствана с отнемане на живот, като най честата причина е несъобразена скорост, грешка на водача, болшинството от които са млади хора, и по някога без право на шофиране. Ако се съберат всички жертви през последните 25 години, би се получила ужасяващо голяма цифра. Най трагичното, е че тази цифра с годините нараства. Ако някой се опита да анализира причината за това, едва ли ще стигне до корените на това трагично и опасно явление. За сега получаваме само информация за трагедиите, мъката на близките на загиналите, и изказаните им плахи  констатации, че няма държава, няма закони, няма държавност, и явленията и събитията продължават.

Пак в същия порядък, ни се съобщава от медиите за протестите на българи срещу незаконното преселение и настаняване на ромски общества в различни населени места. Явление, също непознато до началото на най новата ни демократична история. Ромите, но не само те, а и всички други етнически малцинства, винаги са били част от нашето общество, и са участвали в нашия икономически, културен и социален живот. Те бяха редом с нас, българите в изграждането на промишлените и енергийни обекти (турските работници бяха основните трудови звена в хидроенергийните обекти, в отглеждането на основни култури от селското ни стопанство, и на много други места). Главно управление на трудовите войски, освен че беше една от основните изпълнителски организации в строителната ни промишленост, но и създаваше работници специалисти, с професии, които след уволнението си , бяха готови работници и специалисти, включваха се на работа и не създаваха никакви притеснения на никого и никъде. Те много добре се интегрираха.

 Никое правителство, за тези 25 години не намери решение и нищо не правеше да анализира тези проблеми и да търси и прилага решение. Освен да увеличават полицейското присъствие, да потушават инцидентно сблъсъците и протестите, друго не се правеше. Единствено преди поредните избори, сред тях се появяваха кандидат демократите да агитират и привличат гласоподаватели с обещания за по добър живот и осигуряване на работа, и след изборите кандидатите изчезваха заедно с обещанията. Има ли политическа сила, която е способна да предложи реформа за решаването на този проблем, проблем, който за 25 години набъбва като тумор за нашето общество, и който може да се окаже фатален. Тогава никакви съвещания за националната ни сигурност, и при президента и при министър председателя, няма да могат да спасят България, нито предложените реформи за съдебната власт, които в основата си за „присвояване” на съдебната власт с изпълнителната.

Едва ли е необходимо да продължа с останалите проблеми на страната ни, по които водим класацията в дъното, които ни са до болка познати, и по които само се приказва, съобщават се гръмки предложения, но за съжаление все по дълбоко се заравяме. Приоритетите за образованието, здравеопазването, безработицата и крайната бедност, се съобщават, дискутират, докато се сменят управляващите партии без да се решават, и които за 25 години са едни и същи, само дето се сменят и редуват в управлението

Не такива са необходимите реформи за България. Не такъв дискутиран референдум е нужен за България. Не това е дневният ред за нашето управление. Този дневен ред, който действаше за тези 25 години е напълно изчерпан, напълно провален в съдържанието си, който показа грешната посока докарала ни до крайна бедност, драстично намаление на кадърното и работоспособно население поради имиграцията, задълбочаващите се вътрешни противоречия. Този дневен ред докара страната до липса на правосъдие, до свръх корупция, непозната до сега, до липса на интелектуализъм във всички сфери на управлението ни. Назначените по партийни квоти административни служители, са некомпетентни, слабо грамотни, но корумпирани и умело боравят с рушветите. Каквито и мерки да се предлагат от тези управляващи екипи, те ще бъдат насочени за задържане в управлението на страната, в козметични поправки, и опити да се слагат протези.

                          З А     А М П У Т И Р А Н И Я     Д У Х      Н Я М А      П Р О Т Е З И !

Основната реформа, трябва да бъде във възстановяването на индустрията, промишлеността и селското стопанство, създаване на нови работни места и поминък на хората. Пазарът не трябва и не може да бъде върховният господар. Нашата демокрация го доказа.

   Н О В И    Р Е Ш Е Н И Я ,     Н О В И    К А Р Д И Н А Л Н И     Р Е Ф О Р М И ,     Н О В И    Х О Р А !                                                       

„Ако водачите са достолепни, тогава народът се подчинява с охота.”

„Ако водачите са пристойни, народът не ще проявява непочтителност. Ако водачите са справедливи, народът не ще проявява непокорство. Ако водачите са достойни за доверие, народът не ще бъде безчестен.”

„Ако големците не бяха алчни, народът не би грабителствал, дори и ако за това се даваше награда.”

                                                                           „Поучения” – Конфуций.

                              „Р О Л А Н Д      Б Е Р Г Е Р   И    П А Р Т Н Ь О Р И”

ПРОВАЛЕНИЯ ПОРЕДЕН ОПИТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО  НА ФИРМА      

„РАДОМИР-МЕТАЛ”  СЪС ЗАПАДНО- ГЕРМАНСКИ КОМПАНИИ.

„Управлението на една монополна компания от търговци, е може би най лошата форма на управление за всяка страна”

„Не би могло да се очаква, че изпълнителните  директори на акционерните дружества в качеството им главно на мениджъри на парите на други хора, ще ги управляват със същата бдителност, както техните собственици.”

„Великите нации никога не обедняват поради РАЗТОЧИТЕЛСТВОТО и НЕБЛАГОРАЗУМИЕТО на частни лица, но много често обедняват в резултат на разточителството и неблагоразумието на държавната власт”

„Всеки един човек, на който не му е позволено правото да притежава собственост, не може да има друг интерес, освен да се стреми да яде колкото се може по вече, и да работи, колкото се може по малко. „

        Адам Смит- шотландски икономист, бащата на политическата икономия и на капитализма.

Изминатият период на 45 години социализъм, и 26 години капитализъм, поставя редица въпроси:

 -Липсата на частна собственост ли една от причините за рухването на социализма?

-При коя собственост, държавна или частна, може да има прогрес, финансова стабилност, висок стандарт на живот за хората?

-Частната собственост не стимулира ли печалбите, стремеж за непрекъснато забогатяване, за сметка на болшинството от хората на страната?

- Алчността за господство, свръх задоволяване и неприличното богатство, не очертават ли огромното неравенство, за сметка на непрекъснатото обедняване на обществата?

„Какво се случва с любимия ми капитализъм,(„търговско общество”, както го нарича Адам Смит)?Страни се люшкат, бушуват протести, безработицата расте, дефицити избуяват, неравенството непрекъснато расте, ценностите на капитализма са поставени под въпрос”. Това е цитат от въображаемото „писмо на Адам Смит до съвременните капиталисти”, публикувано във вестник Financial Times, чийто автор е Дейвид Рубенстейн през 2012 година.

           Адам Смит – бащата на икономиката като наука, написал книгата „Богатството на хората”, книга актуална и до днес. Маргарет Тачър е носела тази книга винаги в чантата си.

  С тези встъпителни цитати на световни светила в икономиката, се опитвам да аргументирам нашите намерения за решаването на проблемите при създаването на нашета тежка индустрия. 

През 1986 г. Тодор Живков е на посещение във ФРГ. Там посещава заводите на „Фолксваген”, където го запознават със цялостния цикъл на производството но автомобили. Той ги попитал как и по какъв начин са си създали системата за организация и управление на компанията. Отговорили му, че за това се ползват консултантски фирми, и те са ползвали немската фирма „Роланд Бергер и партньори” и американската „Маккинзи енд къмпани „. Това са фирми специализирани в организация на управлението, на производството, структура и администрация, организация на труда и заплащането, маркетинговата дейност, човешките ресурси и обучението на кадрите. Когато се завръща в България, Тодор Живков възлага на Огнян Дойнов да се свърже с „Роланд Бергер и партньори” и да ги покани за консултации у нас. Огнян Дойнов възлага на ИРП (Институт за развитие на промишлеността, който се оказва с подобна структура на немската фирма), да установи сътрудничество с фирмата. Ръководител на ИРП е бил инж. Александър Александров. Изпраща се група специалисти от института, които в продължение на 6 месеца се запознават с дейността и начина на работа на фирмата.Там се договаря разработването на нова система за организация и управление на ЗТМ Радомир, като в групата се включва и инж Веселин Папазов- директор ИТМ (Институт за Тежко машиностроене) Радомир. През 1988 г. група от специалисти от „Роланд Бергер и партньори” с ръководител д-р инж  Ото Калтдхов идват на първо посещение в Радомир. Приети са от Георги Атанасов-Министър Председател на НР България, на която са присъствали Григор Стоичков, Георги Пирински-зам. Председатели на Министерския съвет и инж. Александър Александров-директор на ИРП. Там Георги Атанасов е казал, че трябва да се създаде нова организация на управление за ЗТМ Радомир, нямаща нищо общо с действащата наша социалистическа, и ако трябва, символично, ще направим „ограда около завода”, за да се знае че там се работи по нова система. Няма информация, на тази среща да е присъствал и самият Роланд Бергер (на такива срещи на високо ниво, той обичайно е присъствал). От страна на немската фирма и било изготвено предложение до Георги Атанасов, в което се предлага ЗТМ Радомир да се приватизира, като в този процес може да участва и концерна „Манесман”. Това е информация от специалисти от ИРП, които са чели това предложение. Аз не съм го чел, но аз ръководех българската група, и у нас, заедно със специалистите на немската фирма, обсъдихме каква ще бъде новата организация за ръководство и управление на производството, системата за качествен контрол, заплащане на труда, маркетинг, обучение. Това трябваше да залегне в договора, който фирмата трябваше да подготви и да бъде подписан в ФРГ. След тази среща, аз подготвих доклад до Министерския съвет, който лично го занесох на Георги Пирински в неговия кабинет и поисках разрешение да заминем в ФРГ и да подпишем договора. Оставих доклада, но той ми каза, че това сега не може да стане, тъй като момент е много сложен и такова действие за сега е невъзможно.

Същите действия и същата ситуация както и с договора с Японската фирма „Кобе Стил”. Явно, високо поставени хора от нашето висше ръководство, не са желали сътрудничество и кооперация със западни фирми, информирали са съветското ръководство и са отстоявали техните указания. Горбачов е каза на Тодор Живков- „Ние няма да позволим България да става малката Япония, и да се кооперира със Западна Германия”.

Оценката на ръководителя на „Роланд Бергер и партньори”за ЗТМ Радомир е, че никоя фирма в света на може да си позволи такава голяма инвестиция. Тука, освен голямата инвестиция са изградени мощности на високо технологично ниво и с огромни възможности. С добро управление и организация тук може да стане мощен индустриален, икономически и социален център.

             „Маккинзи енд къмпани”-основана от Джеймс Маккинзи през 1924 г. в САЩ, който се смята за баща на управленското консултиране.

             „Роланд Бергер и партньори”- основана от Ролан Бергер през 1924 г. в Германия за консултации в управлението на големите фирми.

                                  „П И Я Н С Т В О Т О        Н А      Е Д И Н    Н А Р О Д”

                                       Глава  16  от  втора част  на  романа   „Под игото”  от  Иван Вазов:

„И ние сами, съвременици на описуемата епоха вече от цял ред исторически примери, се чудим и маем какво е било това умствено опиянение, това сюблимно безумство на народа, да се готви за борба с една страшна империя, с велики още военни сили? (….) Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българския национален дух никога не се е вдигал до такава висота, и надали ще се вдигне друг път…”

 Разбираемо е, че с този откъс от романа „Под игото”, не става въпрос за освободителната борба на Българския народ от турското робство, нито за алкохолно изследване на нацията ни. Това е опит за интерпретация по повод интервюто на чл. кор. на науките проф. Иван Ангелов, топ икономист  към Икономическия институт на БАН, публикувано в сайта на свободна медия „скандално” в края на 2015 година.

 Трябваше ли да изминат по вече от 25 години, да започнем  да сравняваме живота на българина по времето на социализма със сегашния, за да разберем, че по времето на демокрацията живеем многократно по лошо . На всички ни беше пределно ясно на къде вървеше нашия живот, и как непрекъснато стигнахме до дъното на бедността . Причините не са само две, както ги определя проф. Иван Ангелов – тоталното разрушаване на индустрията и ликвидирането на почти цялата ни производствена дейност, от една страна, и от друга влизането ни в ЕС. Всички бивши социалистически страни, с изключение на Съветския Съюз, станаха членки на ЕС, но сами ние, вместо към по добро и просперитет, станахме най бедната и онеправдана страна от целия съюз. Всички други страни, не само си запазиха  изграденото и създадено през социализма, но  благодарение на адекватната и защитена национална политика, можаха значително да повишат жизнения си стандарт.

 В интервюто си проф. Иван Ангелов споменава за спирането на четирите блока на АЕЦ „Козлодуй”, нанесли огромни щети на българската икономика,  Меглена Кунева- като главен преговарящ в ЕС от страна на Българското правителство, виновна за спирането им (проф. Иван Ангелов, пропуска Соломон Паси, който активно я подкрепяше). Независимо, че тя подписа тези условия за приемането ни като членове на ЕС,  не по малък „принос”в това отношение имат и членовете на правителствата и на Иван Костов, на Симеон Сакскобурготски и всички изредили се, системно и последователно изпълняваха тази „политика”. Очакваният „благодетел” Симеон Втори, след като подписа официалният документ за приемането ни в ЕС, и за да успокои обществото от спирането на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”, предложи да продължим изграждането на втората ни атомна централа „Белене”. След това предложение, вероятно посъветван от заинтересовани приближени, и до днес сме свидетели, как всички следващи правителства само говорят за тази централа, започват я спират я, но за сега, само едни огромни средства се усвояват и присвояват върху една заблатена гола площадка. Същият този благодетел, освен „приноса” си със спирането на блоковете, благодарение на придворните му лакеи, присвои огромни „царски” имоти, и продължи същата политика на ликвидиране на икономиката ни. Все пак, благодарение на все още на доблестни българи, в лицето на адвокат Ирен Савова, голяма част от неправилното и незаконно присвояване на „царските” имоти, бяха върнати на държавата. Не малък принос за спирането на четирите блока на атомната ни централа, има и предаването „Ку-Ку”през този период. Едва ли ние ще забравим ефекта върху хората, предизвикан от съобщението за „аварията” на атомната централа. Не знам да ли това е било „поръчково” предаване, или „гениално” хрумване на участниците му, но дебатите за опасностите от използването на атомните централи се разраснаха и все още продължават.      

Нашата история е свидетел на редица национални катастрофи причинени от неадекватни управления, загуби на български територии, прогонване на българи от собствените им земи, но като че ли такова унищожение на производствени  блага и унижение като нация, такава имиграция и спасяване за оцеляване, не е имало. Една от основните причини за това ни състояние, е тоталната смяна на най квалифицираната и ръководна част от българската интелигенция, създала Модерна България през социализма, бандитската тотална приватизация на промишлеността и попадането и в ръцете на предварително определени лица, без никаква техническа и производствена квалификация, които трябваше да разпродадат, разрушат и присвоят производствените и финансови активи. Това беше по указание на новите ни „партньори” от ЕС и отвъд океана. На тези събития аз бях пряк свидетел, как и по какъв начин се подменяха ръководителите на водещите стопански предприятия, без да се съобщават за причините. Това беше политическа „чистка”. Образува се дело №4, за виновните за икономическата катастрофа. Това беше един трудно обясним абсурд, който едва ли има подобен аналог в световната история, да се съдят  и обвиняват хората създавали индустрия, промишленост, икономика за страната си. През 1992 година, при едно мое посещение в Германия се срещнах с бивши партньори от водещи немски фирми, и в вече приятелските ни разговори казаха: „ Вие българите сте много интересни и непонятни за нас хора. Вие можахте да създадете промишленост, и то в едни от най тежките отрасли, започнахте да достигате нашите стандарти, ние започнахме да се страхуваме от Вас- в добрия смисъл, и като конкуренция и като партньори, и изведнъж решихте всичко да ликвидирате. Това Ваш модел на управление и съществуване ли е?”.Какъв коментар можех да направя?

 Но как са се развивали събитията, проф. Иван Ангелов не казва. Той беше водещият представител от българска страна при съставянето на доклада на господата Ричард Ран и Роналд Ът. Това е докладът върху проекта за икономически разтеж  и преход към пазарна икономика в БЪЛГАРИЯ.  Началото на доклада започва така : „ 1990 год. ПРОЕКТЪТ РАН-ЪТ. Тайният план за разрушението на БЪЛГАРИЯ изпълняван от всички правителства от 1989 г. до днес. Без да се запознаете с този документ, няма как да разберете света около себе си и епохата в която живеете. Една зловеща приказка, която ни остави на края на света…”

  От публикуваната част може да се тълкува, че анализа за състоянието на нашата икономика и промишленост и препоръките за прехода в основата си са правилни, и не  са вещали такова трагично бъдеще. Доста критики се появиха в медиите, като определиха тези господа за виновни за разрухата. Появи се информация, че имало и втора част, секретна, или както се казва сега „класифицирана” информация, където е написан пълния сценарий за унищожаването и разрухата на страната ни. Вероятно има такава част, след като за тези 26 години на демократично управление сме на дъното, а и началото на доклада започва с такова зловещо мото.

 Би следвало, след като проф. Иван Ангелов е бил водещата фигура от българска страна при съставянето на този доклад, да обясни и да информира за пълния текст, за подготвяните разрушителни действия и ликвидирането на икономиката ни. Защо журналистите не са му задали този въпрос, и защо до сега ние сме само едни „заслужили” свидетели на нашата гибел. Кога в нашата страна, в нашето медийно пространство, в нашето „отворено” общество, в нашата правосъдна система, ще започнат да се обсъждат тези неща. Ще започне ли да се назовават виновниците за тези икономически, социални и духовни разрушения на страната ни на, на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

Не по малка причина за лошият ни живот е повсеместната корупция по всичките етажи на властта. Не че само у нас има корупция, има я навсякъде. Но в такъв мащабен „мафиотски”вид, никъде няма. В другите демократични страни, корупцията е много по „елегантна”, без брутални действия, и не се явява като „неписано” условие за решаване на проблемите на хората. Освен това, за разлика от другите страни, където хората се страхуват от законите, действията и  намесата на държавата, у нас хората се страхуват, че няма държава. Но държавните ръководители от ЕС и тези отвъд океана, не само ни посочват и определят управниците, а и ги подкрепят и насърчават. Те имат интерес от такива „послушковци” за да могат да провеждат своята политика.

В интервюто си, проф. Иван Ангелов е направил сравнение с някои от произвежданите стоки през двата периода на управлението ни, както и износа и вноса на продукцията ни. Този списък може да се продължи и резултата ще бъде същият. Това ни е напълно известно, тъй като, ние, обикновените граждани ежедневно сме свидетели на състоянието на пазара ни. С изключение на младите, родените през демокрацията, ние всички знаем какво сме имали и какво сме загубили. Въпросът е друг- ще продължаваме ли да стоим и да търпим да ни заливат с „демократичните ценности”, да търпим мафиотското ни управление.

ЩЕ МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПОВТОРИ ВСЕОБЩОТО СЪБУЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ, ОТ ВРЕМЕТО НА ТУРСКОТО НИ РОБСТВО?          

      ВЪПРОСИТЕ , КОИТО  НИЕ, БЪЛГАРИТЕ СИ ЗАДАВАМЕ   ПРЕЗ  ГОДИНИТЕ НА ДЕМОКРАТИЧНОТО НИ   УПРАВЛЕНИЕ ,   НО   НИКОЙ   ОТ    УПРАВЛЯВАЩИТЕ    НЕ   Е   ОТГОВОРИЛ              

  Това са въпроси, които не са задавани официално, нито публично, но които непрекъснато се коментират из цялата страна от хората, и ако някой се е опитвал да ги зададе винаги е бил отклоняван и заглушаван от всички „независими и свободни” медии.

 Повод да ги напиша и да ги публикувам по този начин, е че никоя медия няма да смее да ги огласява, от една страна, и от друга изявлението на премиера Бойко Борисов публикувано в вестник „24 часа” от 21 септември 2016 година, по повод плащането на 2,5 млрд. лева на Москва и Вашингтон във връзка с отчаяните и нещастни опити да изграждаме АЕЦ „Белени”: „Ох, да не се връщаме към миналото, защото в момента имаме категорично разпореждане от Женева да платим тези пари. Затова с финансовия, с енергийния министър, с вицепремиера Томислав Дончев разсъждавахме как да управляваме този процес. Но за да го управляваме добре, тези реактори трябва да станат физически наши, за да може да се разпореждаме с тях. Дали щи ги слагаме в музея, дали ще строим, ще търсим инвеститор, ако проектът е толкова хубав и жизнен, както твърдят от ляво, би трябвало да не можем да намерим време да приемем всички инвеститори”, казва Борисов на министрите. Предполагам, че всички са гледали умно и одобрително са клатили глава. Защо само от „ляво” твърдят че проекта е толкова хубав. Защо от дясно твърдят обратното. Какво смятат тези от центъра? Има ли лява, или дясна или централна икономика? Левите за себе си ли искат да строят атомна централа? Скоро четох един виц в  „Жълт труд” : един българин достоен представител и възпитаник от новото поколение „демократи”, стои изправен пред статуята на Чехов, гледа умно и клати глава-„ еех Гьоте, Гьоте, знам те аз тебе, малка музика нощем, а,и тръгва с чувство за своето „интелектуално”превъзходство, тананикайки си там та та таам, мелодия от 5-та симфония на Бетовен. Народеее…, народее, опомни се. Докога ще търпиш простотията, корупцията, беднотията, унижението. Ние потомците на великите и славни времена, на достойните българи, дали всичко от себе си, включително и живота си за да я има и да я бъде България.

 Въпросите които трябва всеки българин да зададе, да бъдат огласени и на които трябва да се даде отговор. Тогава, тези които претендират да ни управляват, трябва да се съобразяват с тях, или да отидат където им е мястото и да бъдат заменени с тези които могат да управляват.

      ВЪПРОСИТЕ - :         

• АЕЦ „Белене”- пълен, точен разчет на разходваните и платени средства в лева и валута, за какво е плащано, след като на снимката има само празна наводнена площадка, кой какви пари е получавал и за какво ги е получавал, кой, кое правителство, какви договори са подписвали. В медийното пространство витаят различни суми, от милиони до милиарди. В разбивката да фигурират всички платени пари на фирми, лица, партии, комисионни, и за какво са получавани. Това трябва да бъде огласено от всички „независими и свободни” медии. Всички демократично избрани правителства от началото на прехода, от правителството на покойния Андрей Луканов, до настоящето с премиер Бойко Борисов, трябва официално и публично да представят отчет за дейността си и разходването на средствата по този въпрос. Всички тези правителства са избирани демократично и сега трябва да се отчетат. Отчета не трябва да бъде само пред комисии, или парламенти. Той трябва да бъде публикуван. Тогава сегашния премиер няма да „Охка” и да си скуби косата, как да управлява и кой ще плаща. Както той спомена в статията от вестника ние сме най бедната държава. Народа го е избрал, и народа трябва да знае ще става ли още по беден.

   --   Защо беше ликвидиран „Балканкар”-създадено, развито предприятие, с пазари и   продукция осигуряваща работа на хиляди хора и приходи за държавата. „Балканкар” беше един от най големите производители в света на електрокари и мотокари, с усвоен пълен цикъл на производство. Вместо да се продължи с усъвършенстване и модернизация на производството, за което имаше всички предпоставки, беше напълно ликвидиран. Да се огласи причината за пълната ликвидация на предприятията, пълен разчет от продажбата на всичките им активи, в това число парите получени от фирми, лица, комисиони и партии, и как са се ползвали тези пари.

•    Защо беше ликвидиран Завода за Запаметяващи Устройства „ЗЗУ” гр. Стара Загора, и заедно с него беше ликвидирана цялата ни електронна промишленост.Ние, от страна водеща в областта на електрониката в социалистическия лагер, и познат и приет партньор от западните развити страни, ликвидирахме целият отрасъл, и се превърнахме във вносител и продавач на електроника на чуждите фирми.
• Защо трябваше Завода за Тежко Машиностроене Радомир да бъде разделен, като основната, горещо заготвителната му част да се приватизира и предаде на некадърни и нищо неразбиращи от машиностроене лица, които нищо не произвеждаха за целия период, завода беше буренясал, и голяма част от скъпото оборудване, доставено от водещите западни фирми беше продадено. Вероятно с тези пари се плащаха заплатите на ръководството и хората охраняващи завода. Защо не продължиха със сключените съглашения и договори със водещите западни компании за производство и износ на продукция, за договореното сътрудничество и коопериране с тях. Защо не се продължи с изпълнение на договореностите с консултантската германска фирма „Роланд Бергер & партньр”, която щеше да разработи и внедри система за управление и съвместно производство с водещи германски фирми. Защо, г-н Трайчо Трайков, бивш министър на икономиката от кабинета на г-н Бойко Борисов, и настоящ кандидат за президент на Р. България, не продължи изпълнението на тези договорености, след като е работил във фирмата „Роланд Бергер & партньр” като специалист. Ако той имаше малко повече познания, желание, или както казва народа „акъл”, можеше да създаде всички предпоставки за нормална работа на завода, както е строен и както имаше своите възможности.
• --Защо се спряха и извадиха от експлоатация първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй”. Този въпрос много се коментираше, и на всички ни е ясна причината и няма да го коментирам. Но защо, виновните, които подписаха раболепно и угоднически, приеха без никакви възражения и  подписаха условията ни за членство в ЕС. Тези същите хора, предадоха интересите  на България, и продължиха с постепенната ликвидация на промишлеността. Хора, като Меглена Кунева, Соломон Паси и други около тях, подписали тези условия, продължават да участват в управлението на страната ни, на отговорни постове, и непрекъснато ни облъчват с „демократичните ценности”и ръководят важни звена от държавното управление.
• Защо младите и най образовани специалисти напуска Р. България и се устройват на работа в чужбина? Защо търсят реализация там, а не тук, у нас?
• Защо нашия пазар е основно снабдяван със стоки от чужбина? Около 80% от стоките на пазара, селско стопански, битови от първа необходимост са вносни, докато в периода на „тежкото минало” стоките бяха български, с добро качество и приети на чуждия пазар.

--   Този списък трябва да продължи с останалите отрасли от нашата индустрия и икономика, с престъпното приватизиране и присвояване на общински имоти,  присвояване на материални и финансови активи от подставени лица от управляващия елит  на капиталите от задграничните дружества, от дейността на океанския риболов, от непрозрачната и престъпна приватизация на банките. Как за един кратък период се появиха милионери и собственици на големи, престижни и скъпи имоти, и притежатели на тлъсти сметки и авоари в европейски банки. През „комунистическия” период ние всички, и управляващи и ръководни кадри, и стопански ръководители, работници, чиновници и служители бяхме на заплата, и допълнително се получаваха премии при изпълнение на задачи и показатели от дейностите.Едва ли толкова много новобогаташи, са получавали наследства от чужбина или са спестявали от „закуски”. Това е един много трънлив, но съществен въпрос, който се отминава от всички изредили се управляващи- парламентарна, изпълнителна, съдебна власт, които коват закони, според които такива престъпления за корупция, неправомерно и престъпно присвояване на държавна или чужда собственост(има се предвид рекет), не могат да се определят, и до сега, за 26 години на демократично управление няма нито един осъден. Медиите непрекъснато ни обливат с информации за убийства, побоища, битови кражби и разни „кокошкарски” инциденти, но политически престъпник, злоупотребил с власт, няма.

Но все пак, основният въпрос остава , и той ще продължава да стои. Ще започнат ли да се назовават и огласяват ВСИЧКИ, без цвят и партийна принадлежност виновни за тези престъпни деяния, за престъпната и прикрита приватизация, за мафиотската корупция в почти цялата управленска дейност. Ще бъдат ли съдени виновните, оглавявали и ръководили правителства, министерства и държавни структури, които ликвидираха промишлеността, индустрията, икономиката, ще им бъдат ли отнети и национализирани, незаконно придобитите средства и активи, и ще им бъдат ли отнети всички права като граждани на Р. България.

ЩЕ МОЖЕ ЛИ БЪЛГАРИНА, ЩЕ МОЖЕ ЛИ БЪЛГАРСКИЯ ДУХ ДА СЕ ОСЪЗНАЕ И ВДИГНЕ СРЕЩУ ТАЗИ КОРУМПИРАНА, БЕЗДАРНА И АЛЧНА ПРОСЛОЙКА, ЗАБОГАТЯЛА НЕЗАКОННО, ВПИЛА СЕ ВЪВ ВЛАСТТА, ТАКА КАКТО БЪЛГАРСКИЯ ДУХ СЕ Е ВДИГАЛ И ОЦЕЛЯВАЛ, СРЕЩУ ВЕЛИКИТЕ ИМПЕРИИ ИДВАЛИ ПО НАШИТЕ РОДНИ ЗЕМИ ДА НИ ЗАВЛАДЯВАТ.